вторник, 4 май 2010 г.

Глупакът и чавките

Еин селянин бил много глупав, ама толкова глупав. че всички в селото му се смеели.
Веднъж глупакът дал на вола си слама и сам седнал срещу него с хляба и паницата да вечерят заедно. По едно време вдигнал глава, погледнал животното и му се сторило, че волът дъвче и някак си се криви, като че му се подиграва.
Ядосал се глупакът:
- Какво ми се кривиш така! Знаеш ли, като стана!... Ще ти дам аз едно кривене!
Но волът си преживял и хич и не искал да знае, че стопанинът му го хока и му се заканва.
- Я спри да ми се кривиш! Ако не спреш, ще те изгоня от къщи! - още повече се разлютил мъжът.
И тъй като волът не разбирал от дума, стопанинът решил да го накаже. На сутринта го повел към пазара, та да се отърве от животното. "Все някой ще го купи, нека на него да му се подиграва..." - мислел си той.
И както си вървял към пазара, видял на едно дърво чавки. На глупака му се сторило че се карат. Затовa им рекъл:
- Я не се карайте, ами чуйте какво ще ви кажа! Продавам ви този вол. А парите можете да ми дадете и след ден-два...
Тъй като чавките продължавали да си грачат, той си рекъл: "Съгласни са. Отървах се от вола, добре го накaзах."
Оставил вола на чавките и пак им рекъл:
- Нали разбрахте? След два дни ще дойда за парите!
Прибрал се доволен вкъщи. Като го видели, че се връща без вола, съседите го попитал:
- Къде дяна вола? Да не го продаде?
- Продадох го на едни чавки - рекъл той. И след два дни ще ида да си взема парите.
- Как така на чавки? Какви пари? - взели да го разпитват селяните, ама скоро спрели - знаели си го добре.
Отишъл глупавият селянин след два дни, намерил чавките и им викнал:
- Ей, чавки, дойдох за парите си за вола!
А вола, разбира се, отдавна вече го нямало там.
- Гра-гра-гра... - говорели си чавките и никакво внимание не му обръщали.
Ядосал се глупакът и решил да отсече дървото, та да ги свали долу и да ги накаже. Запретнал ръкави и отсякъл дървото. Но чавките се разлетели. А когато дървото се сгромолясало, в една хралупа в дънера се показало гърне с жълтици.
- Не искахте да ми платите, а? - рекъл селянинът - Не искахте, ам аз намерих това, което ми дължите.
Взел гърнето и се върнал в селото. Оттогава селяните престанали да му се смеят и все си казвали:
- Чавките му изпили ума, ама му дали жълтици, пък ние нека сме си много умни...
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...