вторник, 4 май 2010 г.

Бързата работа - срам за майстора

Един момък се оженил за хубава мома. Родило им се детенце и той отишъл при дърводелеца да поръча люлка за момченцето. Разбрали се те, разплатили се и човекът се прибрал.
Минал се някой и друг ден - момъкът отишъл да си вземе люлката.
- А, брате, ти люлка ли искаш, или да ти скова едно сандъче? - рекъл му дърводелецът.- Тая работа иска време. Ще почакаш.
И тъй бащата все наминавал при майстора, а той все правел люлката и не я свършвал.
Момченцето раснало, раснало, станало голям момък и се оженил. Родило му се детенце и баща му казал:
- При дърводелеца трябва да има люлка, дето я поръчахме за тебе. Иди да я вземеш, поне твоят син да спи в нея.
Отишъл момъкът при дърводеклеца и рекъл:
- Така и така, баща ми навремето ти е поръчал една люлка. Да ми я дадеш сега, че ми се роди син!
- Ех, какви припрени хора! - викнал дърводелецът. - За люлката ще почакаш! Тя, бързата работа, е срам за майстора!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...