Млада жена живеела при свекър и свекърва и се притеснявала от всичко в чуждата къща. Нищо не вършела спокойно и затова нищо не ставало както трябва.
Веднъж бършела най-хубавата шарена паница, изпуснала я и тя се счупила. Толкова се засрамила и уплашила снахата, че не знаела какво да прави. Видяла, че кучето се навърта край нея, и си рекла:
„ Бре, това куче ще каже на свекъра и на свекървата каква пакост съм направила, ами дай да му сложа един гердан, че да мълчи!” И невестата свалила хубавия гердан от шията си и го вързала на кучето.
Върнал се свекърът, видял гердана на шията на кучето и попитал:
- Море, снахо, какво си го накичила? Не съм виждал куче с невестин гердан.
- Да ти призная, тате счупих най-хубавата шарена паница. Кучето ме видя и го накичих с гердана, та да мълчи, да не ме издава.
- Добре си се сетила – рекъл свекърът. – Аз пък ще му туря калпака си, та да не каже на бабата.
И нахлупил на кучето калпака.
Дошла свекървата и още от вратата взела да се кръсти:
- Божичко, какво ви е станало, та сте нагиздили така кучето? С гердан, па и с калпак?
Нямало как, разправили й двамата за счупената паница и че искат кучето да не ги издаде.
- Добре сте направили – рекла бабата. И добавила: - Аз пък ще му сложа обиците си, та да не каже на сина.
Върнал се синът, а кучето го посрещнало на вратата – с гердан, калпак и обици. Зачудил се той и попитал жена си:
- Да не сте го стегнали за сватба, та сте го накичили така?
Спогледали се снаха, свекър и свекърва и невестата рекла:
- Не исках да ти казвам, мъжо, да не се ядосваш, но счупих най-хубавата паница. Кучето ме видя, ама аз не исках то да ме издаде и затуй му сложих гердана си,
Бабата и дядото добавили, че и те не искали кучето да издава снахата.
- Аз знам, че гузен негонен бяга – засмял се тогава синът. – Ама не знаех, че стига толкова далече. Я изкарайте сега кучето сред село, та донесете една шапка с пари, да си купим пет паници като счупената.
Веднъж бършела най-хубавата шарена паница, изпуснала я и тя се счупила. Толкова се засрамила и уплашила снахата, че не знаела какво да прави. Видяла, че кучето се навърта край нея, и си рекла:
„ Бре, това куче ще каже на свекъра и на свекървата каква пакост съм направила, ами дай да му сложа един гердан, че да мълчи!” И невестата свалила хубавия гердан от шията си и го вързала на кучето.
Върнал се свекърът, видял гердана на шията на кучето и попитал:
- Море, снахо, какво си го накичила? Не съм виждал куче с невестин гердан.
- Да ти призная, тате счупих най-хубавата шарена паница. Кучето ме видя и го накичих с гердана, та да мълчи, да не ме издава.
- Добре си се сетила – рекъл свекърът. – Аз пък ще му туря калпака си, та да не каже на бабата.
И нахлупил на кучето калпака.
Дошла свекървата и още от вратата взела да се кръсти:
- Божичко, какво ви е станало, та сте нагиздили така кучето? С гердан, па и с калпак?
Нямало как, разправили й двамата за счупената паница и че искат кучето да не ги издаде.
- Добре сте направили – рекла бабата. И добавила: - Аз пък ще му сложа обиците си, та да не каже на сина.
Върнал се синът, а кучето го посрещнало на вратата – с гердан, калпак и обици. Зачудил се той и попитал жена си:
- Да не сте го стегнали за сватба, та сте го накичили така?
Спогледали се снаха, свекър и свекърва и невестата рекла:
- Не исках да ти казвам, мъжо, да не се ядосваш, но счупих най-хубавата паница. Кучето ме видя, ама аз не исках то да ме издаде и затуй му сложих гердана си,
Бабата и дядото добавили, че и те не искали кучето да издава снахата.
- Аз знам, че гузен негонен бяга – засмял се тогава синът. – Ама не знаех, че стига толкова далече. Я изкарайте сега кучето сред село, та донесете една шапка с пари, да си купим пет паници като счупената.
