Имали баба и дядо само един син, затова много били раодстни, когато се заженил. Представяли си как снаха им ще им е отмяна, на стари години ще им помага и къщната работа ще върти. Как ще си я обичат и заедно ще живеят, но нещата обикновено не стават така, както човек си ги представя. Защото булката не давала и знак, че работа ще върши. По цял ден вкъщи нищо не правела, от постелята сядала на масата, а от масата застивала край огъня. Чакали дядото и бабата, чакали нещо да се промени, но снаха им не се сещала стаята да си премете.
Решили един ден да я пробват, дали няма да и стане неудобно от тях. Взела бабата менците, уж отива на кладенеца за вода.
- Не, бабо – викнал дядото, - как така ти ще ходиш за вода?!
- Сясай си на мястото – отговорила бабата, - аз нали съм по-млада от теб!
Викали, викали двамата, но снахата само ги гледала учудено. Най-накрая се обадила:
- Ама колко сте смешни вие, двамата. Днес да отиде единият, утре другият – само това казала тя и се завъртяла на другата страна в постелята пак блажено да мързелува.
Решили един ден да я пробват, дали няма да и стане неудобно от тях. Взела бабата менците, уж отива на кладенеца за вода.
- Не, бабо – викнал дядото, - как така ти ще ходиш за вода?!
- Сясай си на мястото – отговорила бабата, - аз нали съм по-млада от теб!
Викали, викали двамата, но снахата само ги гледала учудено. Най-накрая се обадила:
- Ама колко сте смешни вие, двамата. Днес да отиде единият, утре другият – само това казала тя и се завъртяла на другата страна в постелята пак блажено да мързелува.
Българска народна приказка
