вторник, 4 май 2010 г.

Страхливият мъж

Имало едно време един мъж, ама много страхлив. Отишъл той веднъж в гората за дърва. Като се връщал, намерил на пътя умрял вълк. Хвърлил го в каруцата си и се прибрал у дома. И още от вратата викнал на жена си:
- Жено, ела да видиш какъв кожух ти нося!
Жената излязла, видяла вълка и попитала:
- Кой уби тоя вълк?
- Аз го убих! – рекъл мъжът й.
Ала жена му знаела какъв е страхливец и не му повярвала. Решила да го изпита. Нанизала на въже празни кошове, единия край на въжето вързала за портата на двора, а другия – на прозореца. Легнали си двамата да спят. По някое време жената станала, отворила прозореца и задърпала въжето. Вратата заскърцала, кошовете се сбутали и вдигнали шум.
Жената викнала:
- Брей, мъжо, вълците са дошли да си търсят другаря! Ела да ги видиш как са се нардили пред къщи!
А мъжът се завил през глава и рекъл:
- Кажи им, че утре ще им го дам.
- Ама те не го искат утре, а сега.
- Не мога сега. Като съмне – тогава.
- Те искат с тебе да говорят. Излез се разберете! – рекла жената.
- Ще ги науча аз тях! – викнал мъжът, грабнал една сопа и излязъл навънка.
Жената пак дръпнала въжето, разхлопала кошовете, а мъжът тъй се уплашил, че хукнал назад, а тоягата да вземе да се запречи на вратата, та той не могъл да влезе. Решил мъжът, че вълците го теглят, и викнал с все сила:
- Олеле, мале! Не съм го убил аз! Умрял го намерих! Умрял го намерих!
А жена му се разсмяла и рекла:
- У, какъв страхопъзльо си, мъжо!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...