След създаването на Небето и Земята се появили планини и реки, равнини и дървета, птици и животни, насекоми и риби, но нямало хора. Съществувала само красивата богиня Ню Уа.
Ню Уа се чувствала много самотна и един ден, докато се разхождала, се замислила какво би могла да добави към този свят, за да го направи по-жизнерадостен. Изморила се и седнала да си почине край едно езерце. Погледнала във водата, видяла собственото си отражение и тогава извднъж й хрумнала идеята да създаде живи същества, които да приличат на нея.
Ню Уа гребнала малко жълта пръст от брега на езерото и я размесила с вода. От тази смес направила малко същество, което приличало на нейното отражение във водата. Сложила глинената фигурка на земята, докоснала я и тя оживяла. Ню Уа нарекла фигурката Жън, което означава "човек, човешко същество".
Ню Уа била много доволна от стореното. Започнала да прави човек след човек. С всички тези малки човешки същества около себе си тя вече не се чувствала толкова самотна. Надявала се да сътвори още много човечета, за да се разпространят навсякъде из земната шир. Работила до залез слънце, а на следващия ден в зори отново се захванала за работа. Ала Ню Уа много се изморила. И тогава се сетила, че има начин да работи по-бързо. Взела едно тръстиково стъбло, потопила го в калната вода и го размахала над земята. Малките капчици кал мигом се превърнали в човешки същества.
Използвайки този прост метод, Ню Уа завършила своята работа много бързо. Човеците, които оформила със собствените си ръце, станали богаташи, а направените от калните пръски - бедняци. За да продължи съществуването на човешкия род, Ню Уа разделила хората на мъже и жени, та да могат да създават свои собствени деца. Така човешкият род скоро се разпространил из цялата земя.
Ню Уа се чувствала много самотна и един ден, докато се разхождала, се замислила какво би могла да добави към този свят, за да го направи по-жизнерадостен. Изморила се и седнала да си почине край едно езерце. Погледнала във водата, видяла собственото си отражение и тогава извднъж й хрумнала идеята да създаде живи същества, които да приличат на нея.
Ню Уа гребнала малко жълта пръст от брега на езерото и я размесила с вода. От тази смес направила малко същество, което приличало на нейното отражение във водата. Сложила глинената фигурка на земята, докоснала я и тя оживяла. Ню Уа нарекла фигурката Жън, което означава "човек, човешко същество".
Ню Уа била много доволна от стореното. Започнала да прави човек след човек. С всички тези малки човешки същества около себе си тя вече не се чувствала толкова самотна. Надявала се да сътвори още много човечета, за да се разпространят навсякъде из земната шир. Работила до залез слънце, а на следващия ден в зори отново се захванала за работа. Ала Ню Уа много се изморила. И тогава се сетила, че има начин да работи по-бързо. Взела едно тръстиково стъбло, потопила го в калната вода и го размахала над земята. Малките капчици кал мигом се превърнали в човешки същества.
Използвайки този прост метод, Ню Уа завършила своята работа много бързо. Човеците, които оформила със собствените си ръце, станали богаташи, а направените от калните пръски - бедняци. За да продължи съществуването на човешкия род, Ню Уа разделила хората на мъже и жени, та да могат да създават свои собствени деца. Така човешкият род скоро се разпространил из цялата земя.
