Един едър, охранен бивол отиваше бавно към реката да пие вода. Като минаваше покрай циганския катун накрай село, от катуна изскочи една зелена муха, забръмча пред очите на бивола и кацна на гърба му. Погъделичкан от дългите немирни крака на мухата, биволът изви глава назад и замахна с опашката си, но не можа да стигне мухата.- Ако ти тежа - обади се мухата, - да сляза!
Биволът се усмихна:
- Хич нямаше да те усетя, ако не ме беше погъделичкала.
- Толкова ли съм лека! - въздъхна мухата и отлетя оскърбена.
Дигна се нагоре, спусна се надолу, стигна до стария дъб, където пладнуваха свинете. В туй време двама дървари сечаха грамадно дърво. Дъбът се беше силно наклонил и чакаше последния удар, за да рухне. Случи се също, че тъкмо когато мухата кацна на едно клонче, отсеченият гигант се строполяса на земята.
Уплашена мухата се дигна нагоре и си рече:
- Брей какво грамадно дърво съборих, щом кацнах отгоре му! Добре, че не стоях още върху гърба на бивола - щях да го смажа.
Ангел Каралийчев
