понеделник, 28 юли 2008 г.

Най-малкото пате

Тази година старата патка роди три патета. Първото нарекоха Пухена възглавничка, защото беше покрито с мек пух, второто нарекоха Пати-клати, а третото, най-малкото - Жълтия ламтурник. Нарекоха го така, защото още първия ден, когато баба Тодора нарони трохички и даде на трите патета, най-мъничкото разтвори голяма човка и залапа дажбата на Пухена възглавничка и на Клатенцето. Тогава баба Тодора се ядоса и го нарече Жилт ламтурник. Глупавото патенце, наместо да се засрами, отиде, че се похвали на брадатия пуяк. Пуякът е най-големият клюкар в птичия дом, защото постоянно вика: клю-клю-клю! Щом научи как са нарекли патенцето, той тръгна между птиците и разказа на всички. Когато патенцата станаха на седем дни, старата патка ги поведе към реката.
- Къде отиваме, майко? - попита Пухена възглавничка.
- На реката, чедо. Какво искате да похапнете? Сребърни рибки или попови лъжички?
- Аз искам сребърна рибка - проговори Пухената възглавничка.
- Аз пък искам попова лъжичка - обади се Клатенцето.
- А ти? - попита патката Жълтия ламтурник.
- Аз искам кит, кит! - провикна се Жълтия ламтурник.
- Искаш кит, но ще бъдеш бит! - закани се патката. - Твоята лакомия ще те погуби.
Стигнаха на речния бряг. Майката поръча на своите патенца:
- Мои жълтурчета, вие сте още много мънички и не знаете да плувате, затуй ще останете тук под върбата, докато ви наловя сребърни рибки и попови лъжички. Ще ме чакате, няма да мърдате от тука.
И като натопи широките си лопатки, старата патка за плува към дълбокия вир. Подгони една попова лъжичка и се загуби в крайбрежния коренак.
Жълтия ламтурник постоя малко и се раздвижи неспокойно.
- Няма да чакам за една попова лъжичка до края на годината. Не съм толкова глупаво пате.
И тръгна към водата. Стъпи върху една бучка, но бучката се отрони и патето се търкулна. Цамбурна във водата. Бързите води го понесоха надолу към тъмната гора, в която живее хитрата лисана. Тъкмо тогава Хитрата лисица се измъкна от своята дупка. Подире и се затекоха две палви лисичета.
- Мамо - заскимтяха лисичетата, - довечера да ни донесеш за ядене нещо живо. Не щем жилаво кокоше месо.
- Добре, мамини зверчета, ще ви донеса нещо крехко и живо. Бъдете ми умни и не излизайте от дупката!
И като им прати една въздушна целувка с лапичката си, лисицата безшумно потъна в горския гъсталак.
Там, където крайбрежните върби мокрят сребърните си листа във водата, има една хралупа. В тая хралупа се потули Хитрата лисица и там дочака патенцето с очи, втренчени в реката. Жълтия ламтурник се беше научил вече да плува свободно, когато наближи хралупата.
- Стой! - изкочи лисицата и замаха застрашително опашката си.
Патенцето спря.
- Кой си ти? - попита лисицата.
- Аз съм Жълтия ламтурник.
- Олеле, колко си страшен! - учуди се лисицата.
- Не съм страшен, а съм безстрашен.
- Бре - усмихна се лисицата, - ами къде отиваш?
- Отивам да си хвана един кит.
- Какво ще го правиш?
- Ще го изям, защото съм страшно гладен.
- Ти си едно глупаво пате. Китове в реката няма. Китовете живеят в гората. Ела с мене да те заведа на едно място, където се въдят най-големите китове. Ще кълвеш, докато си напълниш гушата.
- Коя си ти? - попита подозрително патенцето.
- Аз съм горската сестра-спасителка. Помагам на загубените патенца. Най-напред им намирам храна, а сетне ги водя при майките им.
- Ти имаш добро сърце - зарадва се Жълтия ламтурник и заплава към брега.
Но щом доближи, лисицата протегна лапата си, пое го, захапа го за едното краче и го метна на гърба си. Бързо се затече към хралупата си.
- Сиротното патенце! - въздъхна една жаба. - Ще го глътне като муха тая хищница!
- Милата душичка! - зашумяха с клони крайбрежните върби и порониха росни капки като сълзи.
Хитрата лисица тичаше слепешката по заешката пътека. Сърцето и силно тупкаше: колко ли ще се радват нейните лисичета, когато получат за вечеря това живо патенце! Хитрата лисица беше много възбудена и забрави, че ловецът дядо Тодоран е заложил капан за лисици насред заешката пътека под една шумка. Наместо да прескочи шумката, лисицата я блъсна с предния си крак, но в този миг скрития капан рече:
- Щрак! - и захапа Хитрата лисица за десния крак.
Лисицата се препъна и изтърва патенцето. Жълтия ламтурник се търкулна на тревата и като видя, че за живота му няма никаква опасност, изгледа лисицата с унищожителен поглед и затепа назад по пътеката. Тича до реката, без да се обърне. Плува като ладийка нагоре срещу течението, упъти се към оная върба, където го чакаха разтревожени майка му, Пухена възглавничка и Клатенцето.
- А бре, разбойнико - провикна се отдалече старата патка, - къде беше, ума ми изкара.
- В гората бях, майко. За кит тръгнах, а хванах една лисица.
- Лисица ли? Какво ще я правиш?
- Ще подаря на баба Тодора едно кожухче, за да ми дава повече трохички и зрънца. Много съм гладен, майко.
И като отвори човката си, Жълтия ламтурник налапа две попови лъжички наведнъж и ги погълна с наслада.
Ангел Каралийчев
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...