Един богаташ вървял по улицата, а насреща му се задал негов съселянин.
- Ти защо не ми се кланяш още шом ме зърнеш? - викнал богаташът от далеч и застанал насред пътя с ръце на кръста.
- Че защо да ти се кланям? - попитал другият, както си вървял.
- Защото имам хиляда жълтици.
- Като ги имаш, твои са си - вдигнал рамене селянинът.
- Е, добре, ама ако ти дам половината? - ядосал се богаташът.
- Тогава и аз ще имам жълтици колкото тебе - рекъл човекът и дори не се поспрял.
- Ами ако ти ги дам всичките? - не мирясвал докаченият богаташ.
- Ако ми ги дадеш всичките, аз ще имам хиляда жълтици, а ти няма да имаш нищо. и тъй, и инак все не разбирам защо да ти се кланяма - завършил умният селянин и си продължил по пътя.
- Ти защо не ми се кланяш още шом ме зърнеш? - викнал богаташът от далеч и застанал насред пътя с ръце на кръста.
- Че защо да ти се кланям? - попитал другият, както си вървял.
- Защото имам хиляда жълтици.
- Като ги имаш, твои са си - вдигнал рамене селянинът.
- Е, добре, ама ако ти дам половината? - ядосал се богаташът.
- Тогава и аз ще имам жълтици колкото тебе - рекъл човекът и дори не се поспрял.
- Ами ако ти ги дам всичките? - не мирясвал докаченият богаташ.
- Ако ми ги дадеш всичките, аз ще имам хиляда жълтици, а ти няма да имаш нищо. и тъй, и инак все не разбирам защо да ти се кланяма - завършил умният селянин и си продължил по пътя.
