Тръгнали младоженци на гости при майката и бащата на невестата. И тъй като мъжът бил глупавичък, по пътя жена му все му повтаряла:
- Ще казаваш "добро утро", "добър ден" и "добър вечер", когато му е времето. Ще гледаш да думаш все големи думи. Като седнем на софрата, ще ядеш с два пръста, а щом те побутна, ще спреш.
Запомнил всичко зетят и нали си бил глупав, щом пристигнали, още от вратата изредил всичко, което жена му го обучила:
-Добро утро, добър ден, добър вечер, помзи Бог...
След туй започнал големи думи да изрича:
- Кладенец, планина, гора, връх, канара...
На тъста си рекъл:
- Ако изгори бъчвата ти, на голям въглен ще стане.
Погледнала го жена му ядосано веднъж, дваж, ама не могла да го спре. Той бил запомнил всичко и искал да си го каже.
Седнали да вечерят. На софрата сложили голяма баница. Зетят я хванал с два пръста - нали така го научила жена му - и я извадил цялата от тавата. Ала тъкмо я поднесъл към устата си, котката се отъркала в краката му под масата. Той помислил, че жената му дава знак да спре да яде. Върнал баницатав тавата и колкото и да го канели, не вкусил дори залък.
Легнал си гладен, а през нощта се събудил.Станал и тръгнал да търси нещо за ядене. Напипал гърнето с лещата. Ама нали трябвало да се храни с два пръста, бръкнал вътре и си заклещил ръката. Чудел се как да я извади, не знаел каквао да прави, та събудил жена си да я пита.
- Излез на двора и удари гърнето в белия камък - рекла му тя.
Излязъл той на двора и в тъмното ударил гърнето в главата на белия бивол, а той едва не го смушкал с рогата си.
На заранта жена му го пратила в гората за дърва, та да не върши повече глупости в къщата.
Впрегнал той двата вола, взел секирата и закарал колата в гората, до най-високото дърво - като го отсече, направо в каруцата да падне. Сякъл, сякъл и го отсякъл. Ама като паднало дървото смазало двата вола и изпотрошило каруцата.
Ядосал се глупавият зет на секирата и хукнал да я хвърли във вира. Но като стигнал до реката, видял, че във водата плуват диви патици. Запратил секирата по тях - поне да занесе нещо на тъста си. Нищо не уцелил, ама рекъл да си вземе секирата. Гмурнал се във вира да я търси. Гмуркал се, гмуркал, не я намерил, а когато излязъл на брега, не намерил и дрехите си - някой ги бил взел.
Скрил се в храсталака и изчакал да се свечери - как гол да мине през селото и да се прибере! Щом се смръкнало, добрал се някак до къщата о се скрил в зимника. И тъй като бил много жаден, извадил чепа на бъчвата с вино и се навел да пие. Ама го изгубил в тъмното и всичкото вино изтекло.
Невестата се чудела къде да търси мъжа си, стояла на пътя пред къщата, обикаляла по двора и го викала. Като я видял как се щура насам-натам, той най-сетне се обадил от зимника.
- Какво правиш тука? - зачудила се тя, ама като го видяла, че е гол, скришом го вмъкнала вкъщи, а на майка си и баща си рекла, че е легнал да спи.
На другата сутрин, когато всички седнали на софрата, зетят само мълчал, дума не обелвал. Тъщата и тъстът току го подканяли:
- Кажи и ти нещо, зетко, хайде , кажи!
И той, нали си знаел, че трябвало само големи думи да казва, рекъл:
- Голямо дърво беше, голяма кола удари, голяма беля стана, че утрепа и двата гоелми вола.
Ама му се сторило малко и добавил:
- И от голяма бъчва с вино голяма локва стана...
Тогава жена му не издържала, скокнала и му рекла веднага да се прибират у дома.
И оттгава насетне ходела все самичка на гости при родителите си.
- Ще казаваш "добро утро", "добър ден" и "добър вечер", когато му е времето. Ще гледаш да думаш все големи думи. Като седнем на софрата, ще ядеш с два пръста, а щом те побутна, ще спреш.
Запомнил всичко зетят и нали си бил глупав, щом пристигнали, още от вратата изредил всичко, което жена му го обучила:
-Добро утро, добър ден, добър вечер, помзи Бог...
След туй започнал големи думи да изрича:
- Кладенец, планина, гора, връх, канара...
На тъста си рекъл:
- Ако изгори бъчвата ти, на голям въглен ще стане.
Погледнала го жена му ядосано веднъж, дваж, ама не могла да го спре. Той бил запомнил всичко и искал да си го каже.
Седнали да вечерят. На софрата сложили голяма баница. Зетят я хванал с два пръста - нали така го научила жена му - и я извадил цялата от тавата. Ала тъкмо я поднесъл към устата си, котката се отъркала в краката му под масата. Той помислил, че жената му дава знак да спре да яде. Върнал баницатав тавата и колкото и да го канели, не вкусил дори залък.
Легнал си гладен, а през нощта се събудил.Станал и тръгнал да търси нещо за ядене. Напипал гърнето с лещата. Ама нали трябвало да се храни с два пръста, бръкнал вътре и си заклещил ръката. Чудел се как да я извади, не знаел каквао да прави, та събудил жена си да я пита.
- Излез на двора и удари гърнето в белия камък - рекла му тя.
Излязъл той на двора и в тъмното ударил гърнето в главата на белия бивол, а той едва не го смушкал с рогата си.
На заранта жена му го пратила в гората за дърва, та да не върши повече глупости в къщата.
Впрегнал той двата вола, взел секирата и закарал колата в гората, до най-високото дърво - като го отсече, направо в каруцата да падне. Сякъл, сякъл и го отсякъл. Ама като паднало дървото смазало двата вола и изпотрошило каруцата.
Ядосал се глупавият зет на секирата и хукнал да я хвърли във вира. Но като стигнал до реката, видял, че във водата плуват диви патици. Запратил секирата по тях - поне да занесе нещо на тъста си. Нищо не уцелил, ама рекъл да си вземе секирата. Гмурнал се във вира да я търси. Гмуркал се, гмуркал, не я намерил, а когато излязъл на брега, не намерил и дрехите си - някой ги бил взел.
Скрил се в храсталака и изчакал да се свечери - как гол да мине през селото и да се прибере! Щом се смръкнало, добрал се някак до къщата о се скрил в зимника. И тъй като бил много жаден, извадил чепа на бъчвата с вино и се навел да пие. Ама го изгубил в тъмното и всичкото вино изтекло.
Невестата се чудела къде да търси мъжа си, стояла на пътя пред къщата, обикаляла по двора и го викала. Като я видял как се щура насам-натам, той най-сетне се обадил от зимника.
- Какво правиш тука? - зачудила се тя, ама като го видяла, че е гол, скришом го вмъкнала вкъщи, а на майка си и баща си рекла, че е легнал да спи.
На другата сутрин, когато всички седнали на софрата, зетят само мълчал, дума не обелвал. Тъщата и тъстът току го подканяли:
- Кажи и ти нещо, зетко, хайде , кажи!
И той, нали си знаел, че трябвало само големи думи да казва, рекъл:
- Голямо дърво беше, голяма кола удари, голяма беля стана, че утрепа и двата гоелми вола.
Ама му се сторило малко и добавил:
- И от голяма бъчва с вино голяма локва стана...
Тогава жена му не издържала, скокнала и му рекла веднага да се прибират у дома.
И оттгава насетне ходела все самичка на гости при родителите си.
