Врабчето си намерило мънисто и намислило да си го наниже на герданче. Да, но като кацнало на плета, изпуснало мънистото в трънака. Надникнало оттук, прехвръкнало оттам - няма го топченцето.
- Хей, плет, дай си ми мънистото!-ядосало се врабчето.
- Няма! - настръхнал плетът.
- Дай ми го! Иначе ще кажа на огъня да те изгори!
- Прави каквото щеш - отвърнал му плетът.
Хвръкнало врабчето при огъня:
- Хей, огньо, иди да изгориш плета!
- Не ми е притрябвал бодливия плет! Имам си досататъчно дърва - рекъл огънят.
- Изгори го! Иначе ще кажа на реката да те угаси! - заканило се врабчето.
- Прави каквото щеш - отвърнал огънят.
Врабчето литнало над реката:
- Хей, речице, иди да угасиш огъня!
- А-а-а, не искам. За какво ми е да се паря с огъня! - рекла реката.
- Угаси го! Иначе ще кажа на бивола да те изпие! - заканило се врабчето.
- Прави каквото щеш - отвърнала реката.
Литнало врабчето при бивола:
- Хей, биволе, иди да изпиеш реката!
- О, не искам! Напих се вече, стига ми толкова! - рекъл биволът.
- Изпий я! Иначе ще кажа на вълка да те изяде! - заканило се врабчето.
- Прави каквото щеш - отвърнал биволът.
Врабчето хвръкнало при вълка:
- Хей, вълчо, иди да изядеш бивола!
- Не ми се яде стар бивол! Искам крехко агънце - рекъл вълкът.
- Изяж го! Иначе ще кажа на овчаря да прати кучетата си да те разкъсат.
- Прави каквото щеш - рекъл вълкът.
Кацнало врабчето на сенчестия дъб, дето бил овчарят.
- Хей, овчарю, прати кучетата да разкъсат вълка!
- А-а-а, не искам да ги моря на тоя пек! - рекъл човекът.
- Прати ги да разкъсат вълка! Иначе ще кажа на мишките да ти изгризат торбата и да ти изядат хлебеца! - заканило се врабчето.
- Прави каквото щеш - отвърнал овчарят.
Отишло врабчето при мишките:
- Хей, мишоци, идете да изгризете торбата на овчаря и да му изядете хлебеца!
- Я виж колко зърно си имаме в хамбара. Добре ни е тук - рекли мишките.
- Изяжте хляба на овчаря! Иначе ще кажа на котката вас да изяде! - заканило се врабчето.
- Прави каквото щеш - отвърнали мишките.
Врабчето литнало при котката:
- Хей, котано, иди да изядеш мишките в хамбара!
- О, аз хубаво се нахраних, хубаво се измих, сега ще се припичам на слънце - рекла котката.
- Изяж ги! Иначе ще кажа на машата да те набие! - заканило се врабчето.
- Прави каквото щеш - отвърнала котката.
Хвръкнало врабчето при машата край огнището:
- Хей, маша, иди да набиеш котката!
- Къде е тая пакостница? От сутринта я търся да я набия, задето излочи млякото на стопанката.
- Ей я там, припича се на прага - рекло врабчето.
И машата скокнала.
Погнала котката.
Котката хукнала след мишките.
Мишките се юрнали към торбата на овчаря.
Овчарят насъскал кучетата.
Кучетата се втурнали след вълка.
Вълкът се нахвърлил на бивола.
Биволът се навел да изпие реката.
Реката преляла и се затекла към огъня.
Огънят лумнал да изгори плета....
... и плетът се уплашил и дал на врабчето синьото мънисто.
Врабчето го взело, кацнало на едно дърво и си го нанизало на герданче.
