четвъртък, 11 март 2010 г.

Глупав сиромах човек

Черга
Имало едно време един глупав сиромах човек. Добре, че бил женен, та жена му го хранела и обличала. Да, ама един ден всичко се свършило в къщата и жената рекла на мъжа си:
- Какъв си такъв мъж и ти! Защо не се провреш насам-натам, да спечелиш някоя пара, да се нахраним най-сетне, да се облечем. С една черга сме останали – нищо друго няма в тая къща!
Като рекла това, жената излязла за вода, а мъжът й криво разбрал нейните думи. Затуй заковал чергата за стълбовете на вратата, направил голяма дупка с ножа си и взел да се провира – навън-навътре, навътре-навън.
Провирал се, провирал се, ама никаква пара не спечелил.
Дошла жена му и го пита:
- Абе, човече, какво правиш? Защо си заковал чергата и си я продупчил отгоре на това?
- Ами нали каза да се провирам насам-натам с едната черга дето ни е останала! Е, провирах се, провирах се, кръст не ми останал, ама никаква пара не спечелих.
- Така ли се печели бре, мързеливецо? Е, имаме два овена, вземи да ги откараш на пазара, продай ги, купи нещо друго, нататък пак продавай и купувай, додето спечелиш. Разбра ли?
- Разбрах – отвърнал мъжът и тръгнал с двата овена на пазара.
Там за какво, за какво да ги продаде, продал ги за две точила. И тръгнал по пътя, защото нали жена му казала „нататък” да продава и да купува.
Срещнал един косач, който пък точно си бил загубил точилото за косата. Сиромахът му продал точилата за две патици, които пасели из ливадата.
И продължил. Минал край един говедар.
- Дай ми тия патици – рекъл му говедарят.
- Ще ти ги продам – рекъл сиромахът, - ама за най-якото теле.
- Добре.
Избирал сиромахът, избирал, всичките телета все еднакви му се виждат, само едно лежи и сополи му текат от носа. Него си харесал сиромахът и продължил по пътя.
Минал нататък край един клонат дъб. Орли били накацали по него и грачели.
- Добре, ще ви го продам, даже ще ви го заколя, ама ще ми платите! – рекъл им сиромахът.
А орлите си грачат.
Заколил сиромахът телето, одрал го и отишъл настрана да не безпокои орлите. Те всичко изкълвали и пак кацнали на дъба.
- Платете ми!
Орлите си мълчат.
- Платете ми, лъжци такива!
Те пак си мълчат. Ядосал се човекът и се размислил как да накаже орлите. Мислил, мислил и измислил. „Сега ще ви дам да разберете! Един ще плати за всички ви!” – рекъл си той, увил се в кожата на телето, пробил една дупка и легнал под дървото.
Орлите решили, че това е ново теле, и накацали по кожата. Да, ама кракът на един орел попаднал в дупката и селянинът го уловил.
- Стой – рекъл му той. – сега ти ще платиш за всички!
Вързал го и го понесъл със себе си.
Вървял, вървял и замръкнал в едно село. Помоли попадията да пренощува в нейната къща. Да, ама тази попадия посрещала скришом от попа свои гости и не искала чуждият човек да види какво е наготвила. Затова му рекла да пренощува навънка, под стряхата на къщата.
Седнал селянинът под стряхата, пък нали нямало какво да прави, рекъл да надзърне през една дупчица, какво върши попадията, та не го приема в къщата си. И що да види – попадията меси баница, пече я и я мушва в един долап; меси погача, пече я и я мушва в друг долап. Вари кокошка и я скрива в трети долап. Точи вино и ракия и тях ги скрива в долап.
По едно време си пристигнал попът и го видял.
- Човече – рекъл попът, - защо седиш тука навънка, ами не влезеш в къщата?
- Попадията ми рече тука да пренощувам – отвърнал селянинът.
- А-а-а, не може така! Заповядай у нас. Ще ни бъдеш гостенин.
Влезли двамата с попа в къщата, повечеряли и побъбрили за едно, за друго и по едно време попът заразпитвал селянина за орела.
- Защо носиш тоя орел, човече?
- Той е оракул. Всичко познава – каквото го питаш и каквото не го питаш – рекъл селянинът.
- Я да го видим какъв е такъв оракул – рекъл попът.
- Е, удари го с тази тояжка и сам ще видиш.
Попът ударил орела тояжката и той рекъл: „Гра-а-а!”
- Какво казва? – попитал попът.
- Казва, че в тоя долап там има баница – отвърнал селянинът.
- Не е вярно – рекъл попът.
Станал, отворил долапа, а там – баница!
- Я пак да видим – рекъл попът. Ударил го още веднъж и орелът пак казал: „Гра-а-а!”
- Сега какво казва?
- Казва, че ей в оня долап има погача – рекъл селянинът.
Става попът, отваря долапа – наистина погача!
- Брей, брей, как познава тоз оракул! Я пак да видим.
И така оракулът казал къде е кокошката, къде са виното и ракията.
Седнали двамата на трапезата и се навечеряли втори път. Разприказвали се пак и попът от дума на дума поискал да купи оракула. Пазарили се двамината и накрая се спогодили попът да даде на селянина една торба с пари, ама и един кон, за да занесе парите у дома си.
Легнали си двамата да спят. Станали рано, натоварил селянинът торбата на коня, яхнал го, сбогувал се с попа и си заминал.
Минало се малко време и дошъл един гостенин на попадията.
- Никаква гозба не остана за тебе – рекла му тя. – Да вземе да дойде снощи у нас един човек с орел оракул и таз птица издаде къде съм скрила всичко. И двамината – попът и човекът- всичко изядоха и изпиха. Омразен ми е оракулът – най-добре го убий!
Рекъл гостенинът да удари орела, ама той изпърхал с криле и забил ноктите на единия си крак във врата на мъжа. Доревало му се от болка на човека, ала не смеел да охне.
Само казал на стопанката:
- Вземи едно парче сланина, та го помами тоя пусти орел, за да ме пусне, че не издържам!
Стопанката взела парче сланина и се приближила да го помами с нея, а орелът забил ноктите на другия си крак в нейната шия. Държи ги двамата за гушите и не ги пуска. Примрели те от болка, ама не смеят ни да мръднат, ни да викнат.
Току дошла една бабичка да търси попа. Щом надзърнала през прага на къщата, много се уплашила и отърчала в църквата.
- Дядо попе – рекла тя, - у вас един орел държи жена ти и един мъж за гушите и не ги пуска.
Попът много се зарадвал на тия думи, защото най-сетне разбрал за кого готви вкусни гозби попадията.
Яхнал коня и си отишъл у дома. Хванал гостенина, натупал го, натупал и жена си, нарамил още една торба с пари, възседнал пак коня и хукнал да гони селянина. Искал да му даде още пари – толкова му бил благодарен за оракула.
Най-сетне взел да го настига. Да. Ама селянинът, като видял, че попът го гони, рекъл си: „Тоя човек сега ще си иска парите обратно”, и препуснал с всичка сила. Конят на попа обаче бил по-як и накрая настигнал другия.
- Хей, човече, защо бягаш от мен? Спри се! Едва те стигнах.
- А, не бягам аз от тебе, ами бързам да си ида в къщи, че жената и децата гладни стоят – отвърнал му селянинът.
Попът му дал и другата торба с пари и го изпратил да си върви.
Прибрал се селянинът у дома си, купил нова черга на жена си, облекли се двамата и заживели като богати човеци.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...