Една жена си имала хубаво момченце, ала то било много мързеливо. Сутрин не скоквало рано-рано - все гледало да си полежи. Една заран майката пак го заподканвала:
- Хайде, чедо, хаде, сине, събуди се! Гледай кое време стана вече! Слънцето откога е изгряло.
- Само още малко да си поспя, мамо! - молело й се момчето.
- Да си поспиш, ама така късмета си ще проспиш! - ядосала се майката. - Виж вуйчо ти какъв ранобудник е! И защото рано става и тръгва работа да върши, веднъж цяла кесия с жълтици намери на пътя!
- Е, той я е намерил, ама нали преди него друг, по-голям ранобудник, е станал, та я е загубил! - промърморило момчето, обърнало се на другата страна и пак заспало.
- Хайде, чедо, хаде, сине, събуди се! Гледай кое време стана вече! Слънцето откога е изгряло.
- Само още малко да си поспя, мамо! - молело й се момчето.
- Да си поспиш, ама така късмета си ще проспиш! - ядосала се майката. - Виж вуйчо ти какъв ранобудник е! И защото рано става и тръгва работа да върши, веднъж цяла кесия с жълтици намери на пътя!
- Е, той я е намерил, ама нали преди него друг, по-голям ранобудник, е станал, та я е загубил! - промърморило момчето, обърнало се на другата страна и пак заспало.
