четвъртък, 28 май 2009 г.

Ламята и синовете на дърваря

Живели мъж и жена. Мъжът припечелвал парите си като ходел всеки ден в гората и събирал дърва. Един ден решил да налови риба. Хванал златоперка риба. Жена му като я видяла, рекла:
Хвърли я! Толкова е чудна.
Дърварят хвърлил рибката нв реката.
На другия ден отново уловил същата рибка. Пуснал я отново в реката, отместил се по-надалеч ит това място, но след като хвърлил трети път мрежата, отново я уловил. Тогава рекъл:
- Явно ти си ни късметът. Ще те сготвим.
Когато я занесъл у дома, рибката проговорила:
- Щом сте решили, изяжте ме, но вземете една златна перка от мен и я засадете в градината. Другото дайте на кучето си и кобилата. И изчакайте една година.
Така и направили. На другата година жената родила двама сина.; кобилата ожребила две жребчета, а кучката родила две малки кученца, а в градината поникнали две златни ябълкови дървета. Всички раснали и пораснали.
Веднъж единият от синовете решил да обиколи света. Искал да види какво има в царството им. Приготвил се за път. Тръгнал с едното конче и куче.
Дълго вървял. Стигнал до едно запустяло село. Зачудил се какво се е случило, та няма жива душа там. В края на селото момъкът съгледал стара жена. Тя го поканила у дома си. Нагостила го и го оставила да пренощува. От дума на дума, тя му разказала какво се случило. Момчето рекло, че иска да опознае земята, в която живее.
- Хей момче, юначе – рекла бабата- Ти хубаво си решил. Добре е да научиш с какво се занимават хората. Трябва да знаеш, че накрай селото идва една страшна ламя, която нищо живо не пропуща тъдява. Всеки ден изяжда по един човек, вече не останахме много.Мен не ме ще , че съм стара, но утре е дошъл ред на царската дъщеря. Затова момче, иди си, да не погинеш млад.
- Как не се е намерил някой юнак, бабо, да убие ламята? – попитал момъкът.
- Не се намери, момко! Царят е обещал, който я убие, да даде дъщеря си за жена.
Рано сутринта момчето се приготвило за път.
- Прощавай бабо - рекло момчето, – аз отивам да убия звяра, ако ми помогне Бог! Ако успея да победя, ще се върна да те взема в моя дом да живееш.
Тръгнал към царския град. Пред него езеро. До езерото много хора с празни стомни. Никой не смеел да се приближи до водата. Видял красива девойка, да седи и плаче. Доближил се до нея и я попитал:
- Защо плачеш? Кажи как да ти помогна?
- Не можеш, млади човече – рекла момата- неволята ми е голяма. Мен ламята днес иска да изяде, а утре някой друг ще погуби.
Още плачейки царкинята, се задала от езерото ламята. Фучи и лети.
- Днес май имам късмет, ще изям двама и едно куче за мезе – рекла ламята.
- Бягай-викнала момата- Ти не трябва да загиваш.
Момъкът не хукнал да бяга. Рекло че ще се бие с ламята, само кучето да я държи за опашката, за да може да я съсече по-лесно. Започнала битката. Конникът захвърлил своето копие право в устата на ламята. Кучето я захапало за опашката, коня застъпил едното и крило. Юнакът развъртял сабята и посекъл чудовището. Ламята се отправила към водата. Красивата царкиня започнала да благодари на момъка. Започнала да го целува като най – мил брат.
Хората придошли и започнали да ликуват.
-Бог те изпрати, синко! – рекъл царят.-Ти уби ламята и аз те моля да ми станеш зет. Вземи царството и управлявай честито с дъщеря ми.
-Добре – рекъл юнакът, - но аз имам майка и баща. Първо трябва да искам благословията им.
Така и станало. Момъкът потеглил за дома, като оставил на ръката на царкинята пръстен, в знак на тяхната женитба. Минавайки обаче около езерото, ламята се оказала, че не е умряла, дебнела и чакала. Изкочила и налапала момъка с коня. Кучето побегнало към дома.
Там родителите и брата видели, че едното дърво повяхва. Разбрали, че нещо се е случило с единия от синовете. Кучето се прибрало и започнало да дърпа втория брат. Така то тръгнало на своето конче и с двете кучета. Стигнало до селото и бабата го посрещнала, като че и преди го е виждала. Братът разбрал, че от тук е минал брат му и я помоли да му разкаже какво се е случило. Разбрали се бабата и момчето. Тя му разказала за ламята и момчето веднага тръгнало към града.
Когато приситигнал в града, млада девойка го посрещнала и запитала, къде са родителите му. Той разбрал, че брат му се е сгодил и тръгвайки за дома е бил погълнат от ламята.
Момъкът отишъл на брега на езерото и гръмко се провикнал.
- Излез, ламьо, да те видя с очите си, дето ненаситно ядеш хората! Ела и мен ме изяж, ето ме!
Чуло чудовището и се показало. Опулило се насреща и казала смутена:
- Нали те изядох, от къде излезе? Пак ще те нагълтам, душманино.
Нахвърлила се към момъка. Но нямала сили. Кучетата я заръфали, изохкала. Момчето забило боздугана си в челото и. След това развъртял сабята си и съсекъл глата на ламята... разпорил корема на чудовището и от там излязъл брат му с коня, невредими.
Братът рекъл:
- Ех, братко, вярно казва народът: брат брата не храни, но тежко му, който го няма!
Прегърнали се и тръгнали към царския дворец. Посрещнали ги, но като видели колко си приличат се запитали, кой е истинският им спасител. Тогава вторият брат хванал снаха си за ръката, целунал я по челото и дал ръката й на своя брат – близнака.
Довели и родителите си и бабата. Вдигнали голяма сватба. Заживели щастливо в двореца – по царски и господарски.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...