Имало едно време един царски син. Той изградил хубава чешма, от която течало не вода, а мед и масло. Направил я, за да идват момите и да си наливат, а той да си избере най-хубавата от тях и да се ожени за нея. На чещмата най-напред дошла старица. Тя носела всички съдове - големи и малки, които имала вкъщи. Напълнила първо с мед и масло големите съдове, след това малките, а най-накрая извадила и яйчени черупки. Напълнила една черупка и я подпряла с две камъчета, за да не падне. После взела да пълни друга черупка, а царският син стоял отстрани и гледал. Станало му смешно и решил да се пошегува със старата жена. Взел едно камъче, хвърлил го и строшил пълната черупка. Старицата много се разсърдила и в гнева си го проклела:
- Да се ожениш, синко, за неродена мома!
Всички моми идвали на чешмата да си наливат мед и масло. Царският син ги гледал, но не могъл нито една да си хареса. Изплашил се той и си помисли, че го е настигнала клетвата на старицата или че тя му е направила магия, за да му се виждат грозни всички девойки.
