понеделник, 9 февруари 2009 г.

Дарът на Слънцето

Един ден слънцето закъсняло и тъкмо бързало да се скрие зад една голяма планина, когато страшна хала връхлетяла върху него и искала да го глътне. Слънцето се изплашило и спряло. Млад овчар видял халата, затичал се право срещу нея и с всичка сила я заудрял с голямия си кривак. Удрял и убил халата.
- Благодаря ти , юначе! Ти ме спаси от смърт! - рекло Слънцето - Ела с мен-хем ще ме оправдаеш пред баща ми, хем той ще те награди, че ме спаси.
- Ще дойда, но не заради наградата. Искам да кажа на баща ти, че си закъсняло, за да светиш по-дълго на хората.
Тръгнали. По пътя слънцето рекло:
- Юначе, каквато и награда да ти дава баща ми, ти не я приемай. Поискай само буйния бял кон с черната опашка.
Стигнали до палатите на слънцето. Всичко там греело с ослепителна светлина. Овчарят се скрил зад слънцето, за да не изгори и да не ослепее от блясъка.
- Защо идваш толкова късно?
Той разказал всичко. Бащата рекъл:
- Защо не доведе юнака?
- Той е зад мен, крие се от светлината.
Тогава слънчевия баща сложил един облак пред себе си, за да затъмни малко светлината. Момъкът излязал.
- Ти, спаси сина ми. Каква награда искаш?
- Нищо не искам! Дойдох тук, само за да ти кажа, че слънцето закъсня, за да посвети малко повече на хората.
- Хубаво, ама аз искам да ти дам нещо. Направил си добро на всички хора. Давам ти злато, колкото можеш да носиш.
- Добре тогава - рекъл юнакът - Дай ми да си избера един от твоите коне.
Слънчовият баща се съгласил. Завел го при конете.
- Искам този белия, с черната опашка - казал овчарят.
- Не ти трябва момко, този кон е буен.
- Нищо, че е буен, аз ще опитам с добро...
Нямало какво да прави бащата на слънцето, дал му конят. Овчарят яхнал белия кон с черна опашка и тръгнал да обикаля света. Дълго препускал, конят спрял на брега на морето. Овчарят видял ярка светлина на пясъка.
- Какво е това? - попитал той коня.
- Косата на морската царица – отговорило животното. – Иди да я вземеш. Ще ти потрябва.
Момъкът взел светещата коса, а след това конят препуснал до страната на жабите. Господар там бил грозният жабешки цар. Момъкът искал да иде в главния град, да види двореца на самия цар.
- Ще те отведа до портите, но ще влезеш сам в града - казал конят.
Стигнали до града. Младият овчар слязъл, а белият кон му казал:
-Вземи юздата ми и я пази като очите си! Ако имаш нужда от помощ, само я разлюлей и аз веднага ще дойда.
Момъкът взел юздата и влязал в града. Обикалял из улиците и чул глашатаят да вика, че царят търси коняр. Царят имал три коня. Те били много страшни. Щом някой влезел при тях, те откъсвали здравите каиши, с които били вързани, и с тежките си копита започвали яростно да тъпчат човека, а после го изяждали. За това никой не се осмялвал да стане кочияш на царя. Щом момъкът чул глашатая, отишъл право в двореца. Рекъл на слугите:
- Аз ще стана коняр.
Те го завели в конюшнята. А той още от прага извадил косата на морската царица. Силната светлина заслепила конете.
- Де-е-е , Дорчо! Де-е-е , Арап! – подвикнал им момъкът, а те смирено му направили място да мине между тях. И си стояли кротко като агънца. Той ги нахранил със зоб и ги хванал за поводите, за да ги отведе на водопой.
Учудени слугите изтичали при царя и всичко му разказали. Той заповядал веднага да му отведат момъкът . Царят го попитал:
- Как можа да укротиш конете ми? Никой до сега не го е правил.
- Ето с това - отогворил момъкът и извадил косата на морската царица.
- Какво е това? – попитал жабешкия цар.
- Косата на морската царица.
- Заповядвам ти да ми доведеш тук морската царица! Ако не я доведеш – ще умреш!
- Царю, дай ми един ден да помисля - рекъл юнакът.
Царят на жабите се съгласил. Момъкът излязал пред портите на града, извадил юздите и леко ги разлюлял. Белият кон веднага се явил пред него. Момъкът му разказал за заповедта на царя.
- Лесна работа! Качи се на гърба ми и да тръгваме! – рекъл конят.
Момъкът се метнал, а белият кон лудо препуснал. Не след дълго стигнали до брега на морето. Конят се хвърлил във водата и заплувал. Стигнали до един остров. На него имало огромен палат, изграден от красиви морски камъни с причудлива форма и разноцветни миди. Щом го видял, момъкът ахнал. Влезли в двореца и се озовали в покоите на морската царица. Тя спяла в свилени постели. Момъкът слязал от коня и се приближил до нея.
„ Колко е хубава! - помислил си той. Едва ли има самодива, по-красива от нея!” Взел я на ръце, качил я на коня и полетели като вихър назад.
На разсъмване стигнали жабешкото царство. Пред портите на града момъкът слязал от коня и събудил морката царица. Тя се сепнала уплашена, ала овчарят я успокоил и завел девойката при царя. Той мигом я харесал и решил да се ожени за нея. Морската царица го погледанала ужасена и отсекла.
- Ще ме вземеш, ала най-напред трябва да се изкъпеш в мляко от девет самодивски кобили, за да станеш по-хубав от мен. А ако преди това сложиш млякото на огъня, ще станеш най-красивият на земята.
Царят на жабите заповядал на овчаря да намери млякото, иначе ще го погуби. Момъкът излязал пред портите, извикал конят. Разказал му за новата заповед на царя. Конят рекъл:
- Качи се на гърба ми и ще те заведа там, от където ще вземеш млякото.
Препуснали и стигнали до една висока планина. Изкачили върха и и се озовали на голяма поляна. Конят изцвилил и мигом дошли много самодивски кобили. Момъкът хванал девет и издоил млякото им. Върнали се в жабешкото царство. Момъкът занесъл млякото на царя.
Слугите запалили огън и сложили млякото в казана да заври. Дошъл царят да се къпе. Не посмял да влезе във врящото мляко.
- Хайде първо ти влез в казана - рекъл той на момъкът, да видя дали ще станеш много хубав, пък после аз ще вляза.
- Дай ми един ден да помисля - рекъл овчарят.
Отишъл при коня си и му разказал всичко. Кончето му рекло, че ще се превърне в магаре. Така ще влязат в двореца.
Момъкът и магарето влезли в двореца. Вързал юздата му за дръжката на казана. Влязъл да се изкъпе във врящото мляко.
Започнал да вика:
- Олеле, много е студено! Сложете дърва в огъня, че измръзвам!
Слугите започнали да хвърлят големи кютуци , а той все така викал. Накрая от казана излязал чудно хубав момък. Царят на жабите, който бил станал още по -грозен, рекъл:
- Щом той върза магаре за казана и стана толкова красив, аз ще вържа кон!
Момъкът довел най-хубавият от трите коня на царя. Завързали го за казана. Грозният цар се хвърлил в горещия казан. Дълго крещял и се молел да го извадят, докато накрая се стопил и изчезнал.
Момъкът се оженил за морската царица и седнал на трона на жабешкото царство. А вълшебният бял кон винаги стоял до него и бдял над своя господар.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...